събота, 3 декември 2016 г.

Blogmas #3 - Моят ден

Здравейте!

Днес реших просто да ви разкажа как мина денят ми. Нямам представа какво ще напиша, нито пък дали ще ви е интересно, затова ми пишете в коментарите дали искате още такъв тип постове.

Така...

Събудих се с неособено добро настроение, тъй като от предната вечер знаех, че трябва да си почистя стаята, което не ми отнема малко време. Реших със закуската да си оправя настроението и си направих какао с маршмелол. След кратка тренировка се заех с чистенето, в което много ми помогна робота ни Уоли :).

Мисля, че мога да се възползвам от случая да споделя с вас сутрешната си рутина за лицето. Използвам пяната за лице на Himalaya, която в момента е в тест-период и борова вода вместо тоник.

През почивката между чистенето прочетох 2 глави от "Огненият престол" и слушах музика. В момента ми се е забила в главата "Не ти мисля злото" на Михаела Маринова и цял ден я слушам.

Обядвах набързо и се приготвих да излизам. Имахме планове да се разходим и да отидем на кафе. Е...беше много студено за разходки, аз измръзнах си купих свежи чорапки от едното левче. Към блога ми за студа добавям - 6. Ако ви е студено на краката направете като мен, купете си чорапи от левчето, влезте в Tally Weijl, вземе едно дънки уж да пробвате и си обуйте чорапките. Приятелките ми просто през цялото време не ми вярваха, че ще го направя. Жалко само, че не успях да снимам Мимето как ръба етикета на чорапите по средата на главната, в опит да ми го махне от чорапите.


Та, после се запътихме към кафето, но естествено нямаше свободни места, обиколихме центъра, докато най-накрая седнахме на сладкарница "Неделя". Пихме уникално вкусен белгийски шоколад и си направихме доста снимки, посмяхме си се и стана време да си тръгваме. 
















По пътя си попяхме коледни песни за настроение и подскачахме, защото ни беше много студено, можете да видите на снимката:

Прибрах се и хайде пак - чистене ( ще хвана някое ОКР вече) и подреждане. Всичко това беше за посрещането на гости тази вечер. Ето ги и братовчедите ми:




















Много трудно да ги укротя, не знам как бих се справила, ако имах брат или сестра. Пробвах да им чете, пускам музика, няма братче, преобърнаха ми стаята с краката нагоре. Само дето подреждах цял ден...но и аз съм била на тяхната възраст, така че ги разбирам.

Това беше от мен. Надявам се такъв тип блог да ви е интересен. Лека:)

1 коментар: