Така...трудно ми е да започна този пост и го правя със сълзи на очите.
Искам да споделя с Вас историята на моите животни и нещастието, което ми се случи.
Всички деца, ако не за братче или сестриче, мрънкат за животно. Аз също. Първите животни, които имах бяха два папагала. Кръстих ги на баба и дядо, защото тогава те не бяха до мен. Оказа се, че птичките са били двойка и постоянно се целуваха и се закачаха. Всяка сутрин ни събуждаше чуруликането на Мими и Коко. В началото то се чуваше много ясно, защото бяха в кухнята. После ги преместихме на терасата. Виждах ги само, когато ги храних и наблюдавах как си играят. Веднъж видях, че нещо не е наред с Коко. Перушината по шийката беше упадала и го прибрахме заедно с Мими в банята на топло.
Една сутрин видях Коко легнал на дъното на клетката и Мими, която го дърпаше за крилото да стане. После Мими остана сама...погребахме Коко в задната градинка на блока и до днес съжалявам, че не го закарахме на ветеринар.
След случката взехме нов папагал. И пак го кръстихме Коко...не мога да повярвам, че съм го забравила и съм го заменила... Вече нямаше целувки, каквито имаше със стария папагал. Може би Мими беше много стара за него, а може би тъгуваше за приятеля си. Но тя и новата птичка се разбираха нормално и живяха така няколко години. Една вечер попълвах лексикон на моя приятелка и на въпроса "Имаш ли животни?" аз отговорих, че имам два папагала. Точно тогава отидох да видя дали имат храна и видях, че ги няма. Тогава просто задрасках написаното и се разплаках. Не можех да повярвам, че не им е било хубаво в красивата им клетка, в която винаги имаше вода и храна, защото бях малка. Сега мисля какво е станало с тях и знам две възможности- едната е, че са в Египет на топло, а за другата не искам и да си помислям.
Не си спомням дали по време на папагалите или след тях имах един много грозен хамстер. Гледахме го в стъклен аквариум, пълен с талаш. Освен, че беше грозен, много лошо си миришеше и го изнесохме на терасата. Но с времето аз се привързах към него.
Един ден видяхме, че го няма и се чудихме какво е станало с него. Оказа се, че се е разхождал по терасите на съседите и после пак се върна. След това пак го прибрахме, но той просто не искаше да се прибира... Веднъж мама се гледала в огледалото в коридора и с крайчеца на окото си виждала нещо черно, обърнала се, а до нея стоял хамстера на плочките. Майка ми се разпищяла и татко го прибрал. После мама не го искаше и го закарахме при баба. Там тя се грижеше много добре за него и аз ходих много често през лятото да го гледам. Наричахме го Миши, Мики, Мичи. Бяхме му направили игрална площадка в един кашон и той много се забавляваше, докато не се научи да бяга и от там. Вечер слагахме капани с храна, а на сутринта ги намирахме без храна и без мишка...,но все пак се върна. В един летен ден жегите не му понесоха и той почина. Сложихме го в кутийка от крем "Здраве" и го погребахме зад блока. Досещате се, че пак плаках нали?
Имах и много рибки, но все някак обръщаха коремите преди да се привържа към тях. Докато не взехме Фиши. Той беше много красив и много весело плуваше в аквариума на хамстера...
Живя 5 месеца и аз много си обичах. Купих му камъчета и растения. Но както каза една моя много добра приятелка Йоли - явно е бил скачач по природа. Миналата седмица мама просто ми съобщи, че е скочил от аквариума и баща ми го е намерил в кафе машината. Това беше второто най-трудно сбогуване с животно след Коко.
R.I.P
Фиши
Маринов
07.03.2016 - 03.08.2016
Надявам се да Ви е било интересно и да не сте се заблудили от заглавието с "опита", защото както разбрахте моят опит е меко казано ужасен. Чувствайте се свободни в коментарите да споделите Вашия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар